Зелени покриви
Видове покривно озеленяване
Зелените покриви са живи пространства с растения , засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Изграждането на зелен покрив е изключително прецизна задача, която трябва да се изпълни безупречно. Разновидностите са две интензивно покривно озеленяване и екстензивно.
Интензивно покривно озеленяване се наричат озеленените плоски покриви с богата композиция, които се посещават от хората, интензивно се поддържат и най-често налагат конструктивна адаптация на сградата още преди да е построена или в последствие. При интензивното озеленяване се оформят тревни площи и кътове с различни видове дървета и храсти. От гледна точка на разнообразните възможности за използване и оформление, това озеленяване се доближава до зелените площи на земята. Използваните растения трябва да се поливат и да се поддържат, което налага изграждането на дренажен слой (например филтриращ слой чакъл).
Всички останали варианти са в по-малка или по-голяма степен изява на т.н. екстензивно покривно озеленяване, което е плоскостно и леко, включва определен набор от растения и специални ограничения в използваните субстрати. Предимствата му са, че е по-евтино, по-малко натоварващо за сградата и следователно с по-големи възможности за масово приложение; изисква малко поддържане. В повечето случаи екстензивно озеленените покриви не са посещаеми, освен за целите на поддържането; могат да бъдат изпълнени и при наклон на поддържат, разпространяват и променят облика си. Те не изискват напояване или поддръжка, а покрива. При екстензивното озеленяване се използват многогодишни растения, които сами се единствено правилно засаждане. Проходимост при тях трябва да се осигури до толкова, до колкото е необходима за ревизия.
История на покривното озеленяване
Произходът на покривните градини връща хилядолетия назад във Вавилонската империя, където се предполага за съществуването на най-ранните такива - Висящите градини на Семирамида, едно от Седемте чудеса на света.
По-напред в историческия преглед покривните градини се свързват с култа към Адонис – финикийски бог, символ на разцъфтяването и повяхването на природата. Митът разказва, че богът умирал всяка година и бил погребван на покривите на домовете. Затова те и балконите били украсявани с растения. По терасите били наредени глинени съдове с бързо растящи и бързо увяхващи цветя. Празникът на Адонис бил почитан в императорски Рим и в Гърция.Още тогава хората са си давали сметка, че трябва да използват всяко свободно пространство, дори и да не е на земята. Покривите на по-богатите вили били превръщани в градини с “висящи” езера. Такива е имало дори по императорските кораби.
През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни растения. В Норвегия покривите се покривали с торф, върху който след време израствали разнообразни треви, а в някой случай и дървета
След появата на стоманобетона покривното озеленяване придобива голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ, Япония, Австралия, Канада. То се изгражда върху жилищни сгради, хотели, промишлени сгради, офиси, болници, музеи, подземни и надземни паркинги.
Често, особено когато са на земно ниво, покривните градини не могат да се различат от обикновените паркове и градини – толкова богата и разнообразна е тяхната композиция, неотстъпваща по използваните елементи и растителност на останалите градини.
Растителност, подходяща за покривно озеленяване
При избора на растителност трябва да се даде приоритет на невзискателната и издръжлива растителност.
• Тревисти растения: многогодишни, с ниски стъбла, образуващи семена и издържливи на суша; растения със сиви власинки или дебели синкави листа, задържащи влага (например тлъстига или дебелец); едногодишни растения, които цъфтят веднъж и веднага образуват семена, което ще гарантира поникването им и през следващата година. Особено подходящи са растенията от род Sedum, Aster, Armeria, Phlox
• Храсти: издържливи на ниски температури и силен вятър, виреещи в нормална и суха почва; единичните храсти могат да бъдат изрязани и оформени като дръвчета. Подходящи са видове от родовете :Thuja, Picea, Cupresos, Pyracantha, Cotoneaster, Euonymus.
• Дървета: ако покривът позволява в градината да бъдат засадени и дървета, трябва да се изберат видове, които растат максимум до 6м. височина, издържливи са на силен вятър и имат малка корона. –родове Acer, Pinus, Rhus, Prunus. Преимущество имат стелещите се видове и почвопокривните растения. За да се намали рискът от механични повреди по растенията под въздействието на вятъра, помагат защитни екрани, решетки и парапети.
Предимства и недостатъци на покривното озеленяване от гледна точна на устойчивото развитие
Предимства на зелените покриви
Положителен санитарно-хигиенен ефект за жизнената среда и въздействие върху микроклимата.
Известно е, че зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. Не трябва да се пренебрегва и нейното значение за доброто психическо здраве. През последните пет години градската управа на Виена поощрява изграждането на покривно озеленяване и количеството на реализираните проекти непрекъснато се увеличава. С тях се планира редуциране на съдържанието на фин прах с 20%. Например зелен покрив от 100 кв.м годишно може да филтрира 200 кг прах от въздуха. При лиановидните растения капацитетът на прахозадържане е от 5 до 16 г/кв.м листна повърхност в зависимост от текстурата на листата. Изчислено е, че чрез вертикално озеленяване пречистването на въздуха може да достигне 90%.Университетският Институт по метеорология, климатология и дългосрочно прогнозиране в Базел чрез симулационен модел проучва до каква степен растенията и субстрата върху покривите, както и фасадното озеленяване редуцират нагряването на повърхностите на сградите. Оказва се, че чрез озеленяване на наличните плоски покриви количеството на така наречените “зони с неблагоприятни условия" – 18% от общата площ на града – биха могли да се редуцират до 6% или даже да изчезнат. Този ефект се получава именно поради физиологията на растенията- вегетативните площи преобразуват повече от 80% от излъчванията в изпарение на вода, докато запечатаните повърхности преобразуват над 90% от излъчванията в топлина.
Положителното въздействие на покривното озеленяване върху климата зависи от възможностите на субстрата да акумулира и изпарява вода, както и от вида на растенията. В Швейцария тънкослойно покривно озеленяване е задължително , а във втория етап на кампанията за увеличаване на покривната зеленина (от 2005г.) в Базел минималната дебелина на вегетативния пласт е увеличена на 10 см.Фасадното озеленяване също има огромен капацитет за въздействие срещу прегряване на стените на сградите. От една страна листната маса редуцира пряката и дифузната слънчева светлина - при покритите с растения фасади е установена с 30°С по-ниска температура – и от друга, поради изпаренията влажността на въздуха в непосредствена близост до озеленените фасади е с около 15-30% по-висока.
Подобрение на енергийната ефективност на сградите.- Темата за енергийната ефективност попадна във фокуса на дискусиите и е обект на по-системни проучвания през последните години, поради трайната тенденция за увеличаване цената на енергията, както и във връзка с концепцията за екологизиране на строителството. Идеята за намаляване на нуждата от енергия за отопляване и охлаждане е сериозен аргумент за масовото използване на технологии за озеленяване на сгради в редица европейски страни. От изграждането на 40 000 квадратни метра екстензивно покривно озеленяване в Базел се очаква спестяване на 2.5 милиона киловатчаса годишно.
В Центъра за проучване на покривното озеленяване в България от години се правят опити за установяване на стойности за топлоизолационния ефект на фасадното и покривното озеленяване. Установено е, че в сравнение с обичайното покритие от чакъл (16/32), който пропуска топлината почти безпрепятствено, покривното озеленяване в зависимост от дебелината на вегетационния пласт и вида на зеленината подобрява топлоизолацията с 3-10%. Чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Същевременно емисията на въглероден диоксид се намалява с 275 кг.
Енергоспестващият ефект на озеленените сгради има особено значение през горещите месеци. В тропическите условия на Сингапур, където целогодишно се използват климатици за охлаждане на сградите, за многоетажните сгради той е 15%, а изчислен само за подпокривните етажи, достига до 25%. Тъй като има зависимост между топлопроводимостта и вида на използваните субстрат и растителност, се препоръчват светли порьозни субстрати с по-голяма дебелина. С приоритет са вечнозелените растения и многослойното вегетативното покритие. Пакет за покривно озеленяване с дебелина 6.5 до 18 см постига ефекта на обичайната топлоизолация с дебелина 2.5 до 6.5 см. При изграждане на зелени покриви по системата Floraterm D100 например, топлоизолирането е подобрено с 40%.
Запазване и увеличаване на биоразнообразието.Като вегетативни площи озеленените покриви и фасади, особено в големите населени места, имат важна екологична роля на заместващи хабитати не само за растения, но и за животински видове и насекоми. В тази насока трябва да се подчертае, че ефектът от всеки отделен обект е най-добър, когато неговото място е внимателно подбрано според предварително разработен общ план за цялото населено място. Такива планове вече се реализират в някои европейски държави.
Увеличаване на технологичните и експлоатационни качества на сградите.Установено е, че озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност – растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи. Има случаи, при които след 20-25 години не са установени дефекти в хидроизолацията под покривното озеленяване или повредени мазилки при вертикално озеленяване след 60-70 години. Друго предимство е подобряването на звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела. Това е много важно качество най-вече при покривното озеленяване на едно- и двуетажните сгради, както и при леките покривни конструкции.Зелените покриви могат да задържат едно огромно количество от дъждовната вода. При различните видове то е от 15-20 до 60-70%, а с оборотна напоителна система достига дори до 100%. Ако зелените покриви са повече на брой, обединени в зелена система, ефективността при задържането на валежните води е още по-голяма. Така в много населени места те стават част съвременните решения за управление на водите в градска среда.
• Съгласно европейски стандарт, 50% от дъждовната вода трябва да се задържа в зелен покрив. В райони, където канализационната система не може да се справи в случаи на буря, зелените покриви могат да бъдат добро решение.Растенията имат естествена система за задържане на водата, като по този начин тя се усвоява постепенно от канализационната система, без това да предизвиква нейното задръстване. Няма опасност за проникване на влагата вътре в сградите, ако технологията е спазена професионално. В страни като Белгия и Германия има финансови стимули за зелени покриви свързани с управлението на дъждовните води.
• Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви служат като естествена бариера и значително намаляват нивото на децибелите, проникващи в жилищните и офис сгради, и външните вибрации, а това прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Недостатъци на покривното озеленяване
•Най-големият недостатък на покривната градина е нейното тегло. Ако тя се изгради върху покрива на стара сграда с проблеми в конструкцията, има опасност да пропадне, но въпросът се решава лесно, като се избере подходящият тип зелен покрив. Друг проблем е , че изискват непрекъсната поддръжка.
• Цената започва от 50-60 евро на м² в зависимост от това какъв тип зелен покрив ще се избере. Например в блок с площ от около1 000 кв. м², в който има 128 апартамента. Ако приемем , че средната пазарна цена на всеки апартамент е 50 000 евро, себестойността на зеления покрив би била по малко от 1% от стойността на цялата сграда.
•Проблемите с покривна градина могат да бъдат свързани с непрофесионално инсталираната хидроизолационна система, както и с избора на такава.
•Необходимо е да се регламентира озеленяването на сградите за реализирането му.
Нормативната и законодателна база
Както в много големи градове в света, така и у нас, първата причина за въвеждане на тази практика като задължителна са изчерпаните възможности за осигуряване на необходимите зелени площи в гъсто застроените зони. Нормативната и законодателна рамка в много напреднали страни е прекрасен пример за осъзнатата необходимост да се използват повърхностите на сградите като компенсация. В САЩ изграждането на покривни градини е регламентиран начин да се изпълнят изискванията за минимално количество зелени площи. Дори понякога това е предпочитан вариант, който спестява скъпо струващи наземни терени.
В Германия и Швейцария днес изграждането на екстензивни покривни градини върху сградите с плосък покрив е задължително и професионално подплатено с правила и норми. От 2006 г. в Париж за парцелите в гъсто застроени райони задължителните 20% вегетативни площи върху естествен терен се допълват с 15% друга зеленина, включително покривно и фасадно озеленяване.
В много градове елементът на задължителност се съчетава с различни варианти на подпомагане от страна на общините или други инстанции. В Германия 87% от градовете предлагат финансова помощ по изграждането на покривно озеленяване или озеленяване (включително покривно). В 29 от големите градове се дава директна финансова подкрепа за строеж на покривни градини в рамките на 25 до 100% от цената. В 41 града покривното озеленяване се възприема като мярка за балансиране на отрицателното екологично влияние на сградите, която е задължителна, в 27 града се издава разрешително за строеж, само ако проектът включва покривно озеленяване.
От 2006 г. в Париж за парцелите в гъсто застроени райони -задължителните 20% вегетативни площи върху естествен терен се допълват с 15% друга зеленина, включително покривно и фасадно озеленяване.
В България първите стъпки за регламентиране реализацията на покривното озеленяване са направени с Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община от 11.10.2007 г., в която се казва, че “в устройствените зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0.6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0.3 м) площта им се умножава с коефициент 0.8.” Като цяло този акт може да се оцени положително. Без да се подценява капацитета на покривното озеленяване обаче, посочените коефициенти на тежест в сравнение с традиционните зелени площи са завишени. Според приетия през 2006 г. устройствен план на Париж, за покривни градини с дебелина на субстрата 80 см този коефициент е 0.5, за озеленени покриви и покривни тераси с по-малка дълбочина – 0.3, за озеленени стени, зидове и други вертикални повърхности – 0.2. За нашата страна този тип озеленяване е възможно и желателно не само за ново строителство, но и при саниране на стари сгради от санитарно-хигиенна и естетична гледна точка. Нормативно погледнато, покривното озеленяване е дори неизбежно при новото строителство в централните зони на големите градове. Все още обаче няма ясни критерии за вертикалното озеленяване като средство за допълване на необходимия процент вегетативни площи.
От техническа гледна точка пречки за реализиране вече не съществуват. Българският пазар на строителни материали, изделия и технологии за целите на покривното и фасадното озеленяване е достатъчно богат. Реалните ограничения за въвеждане и на двете технологии в България могат да се са главно две.”Страх от инвестиции” - инвеститори, строители и ползватели се опасяват от дефекти и проблеми и най-вероятно имат основание. Качеството на строителството у нас като цяло все още не е толкова високо, а трудностите при реализирането на съвременни технологии са големи поради ниската строителна култура на работниците и най-вече слабата информираност. Липса на финансиране - втората и по-съществена пречка за масово приложение.
Ако се работи в посоки като популяризиране на ползите от сградното озеленяване сред населението, повишаване професионалната информираност на специалистите, промяна в нормативните документи в съответствие с технологичните особености и европейската нормативна база, приемане на наредби, регламентиращи озеленяването на сградите във всички големи градове на страната и държавно стимулиране на екологичното строителство с неразделна част “освобождаването от данък сгради на постройките, сертифицирани като енергийно ефективни” решението на много проблеми от градската среда може да стане факт и в България.
В заключение, в България зелените покриви едва навлизат, тепърва се сблъскват с липсата на нормативни уредби, народопсилогическото мислене, но те са необходими. Ако се работи усърдно за развитието на тенденцията , то резултатите ще са налице скоро и с положителен ефект- както за човека, така и за околната среда. В този урбанизиран свят с така нарушен естествен ландшафт, зелените покриви биха върнали на природата( дори и в малка степен), това, което стоманобетона й е отнел.
анализ
|
Силни страни : Висока декоративна стойност, която повишава стойността на имота. Подобряване на микроклимата в градски условия Подобряване на санитарно- хигиенните условия. Подобряване на енергийната ефективност на озеленените гради. Запазване и увеличаване на биоразнообразието
|
Слаби страни :
Непрекъсната подръжка Цена на изграждане Неквалифицирана работна ръка в областта на играждането на покривни градини |
|
Възможностти : Подобрява качеството на живот Осигурява място за рекреация Осигурява подобрено качество на работната среда
|
Заплахи : Непрофесионално изисяване на конструкцията на зеления покрив, така че да бъде идържана от сградата, върху която е Непрофесионално полагане на хидризлоцията
|